|
хубавèя се, -èеш се, мин. св. хубавя̀х се, прич. мин. св. деят. хубавя̀л се, -а се, -о се, мн. хубавèли се, несв., непрех. Изглеждам хубав, правя впечатление с хубостта си. Как очите ѝ лъщят и как лицето ѝ цъфти и се хубавее като божур. Йовков. Видите ли как се смей небето, / как се долу хубавей полето? П. Р. Славейков.
|